От много години насам в село Опицвет местното население се изхранва благодарение на земеделието и животновъдството. Житото се засява в най-големи количества от зърнените култури, а след него се нареждат продукти като царевица, овес и ръж. Тиквите, фасулът и конопът заемат също ключово място сред отглежданите в градините зеленчуци, а в миналото почти всяко семейство разполага със собствена градина. Обикновено тя се намира край малките водни басейни и е била засадена със зеленчуци. Домашните животни заемат водеща роля при осигуряване на прехраната на хората. Най-отглеждани са коне и волове, но също така прасета и кокошки. Още по времето, когато населеното място носи името Портарево, развитието на овцевъдството е с високи темпове. Това се дължи главно на пасбищата, с които селото е опасано и това позволява на животните да пасат на воля. Така наречените пояти с ударение на о е нещо, което е характерно за всяко семейство. Те ги строят и използват през цялата година, а просъществуват до 60-те години на миналия век.
Впоследствие в хранително – вкусово отношение Опицвет продължава да се развива в положителна насока. На негова територия възниква една от най-известните и добре функциониращи мандри за производството на бяло саламурено сирене. В духа на родните традиции и обичаи, и към днешна дата основният поминък на местното население остава отглеждането на животни и производството на зеленчуци. В продължение на почти две десетилетия с известни прекъсвания, селото най-накрая успява да се сдобие със собствен православен храм. Идеята за построяването му се ражда през 1835-та, когато възниква и първата гимназия на Васил Априлов. Всичко около храма – в това число майстори, място на строеж, материали и идеи – отнема дълъг период от време. Дялан камък на варов разтвор е изцяло използван за църквата, която е построена като типична базилика от еднокорабен тип. През 1861-ва се извършва и официалното храмово освещаване, а е наречена Света Великомъченица Неделя. Магерницата представлява паянтова сграда за подпомагане на ритуалите, която се намира до входа на църковния двор. На по-късен етап е използвана за училище, клуб и читалище. Последните години на деветнадесетото столетие е периодът, в който започват първите учебни занимания.
Двете стаи на магерницата са използвани за тази цел, а учител на децата от Опицвет по това време е Гео Соколов. Едва през 1923-та година се стига до издигането на училище от класически тип по тогавашните стандарти, но въпреки това то приема ученици само от първи до четвърти клас. Три класа са добавени на по-късен етап, когато след време школото се сдобива с източно крило. По такъв начин то вече представлява гимназия, а е кръстено на светеца Климент Охридски. Неговото име е дадено и на университета, построен от парите на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Народното читалище Разум отваря врати през 20-те години на двадесети век, а първо отново за целта е използвана магерницата. По-късно то се пренася в една частна стая, а през 60-те години се стига до построяването на културен дом. През 1945-та е прокарано електричество, а петнадесет години по-късно вече има и водоснабдителна система за питейна вода.
